| Фани Медникарова ще предостави отличията на маестрото - [Дата: 2011-09-26 - 14:41:00] |
| Фани Медникарова обяви желанието си да предостави отличия на маестро Медникаров за постоянна експозиция в репетиционната сграда на ул. "Славянска 7. Съпругата на Захари Медникаров, посочва, че голяма част от нотния му материал е на разположение на местния хор, но би могла да осигури някои реликви. "Пазя снимки и спомени. Захари Медникаров получи много отличия. Смятам да ги оставя тук в школата, в кабинета му", отбелязва Фани. Музиката е съпътствала целия й съвместен живот с диригента. " И когато почивахме си взимаше партитурите в Балчик. Званието народен артист през 1982 година го завари на легло със счупен гръбнак, след като падна при опит за ремонт на покрива на вилата край морето. Неприятности е имало, но не е възможно един живот да мине съвсем гладко", посочва спътницата на маестрото. Тя е завършила американската гимназия в Ловеч през 1946 година. "Ожених се веднъж, разведох се. Срещнах Захари в кооперация Хигиена, където бе диригент на хора", споделя Медникарова. 51 години тя е посрещала представители на изкуството от Швейцария, Италия в общия им дом. Слушали заедно любими произведения: Хоралът на Тодор Попов, Аве Мария на Шуберт. "Фамилията Медникарови идва от Стара Загора и единственият музикант в нея е добричкият диригент. Един от приятелите му, виновникът да се върне в Добруджа, е адвокат Христо Марков", добавя съпругата на маестрото. Заедно с юриста тя бе част от публиката за юбилейния концерт в събота по повод 50 години от създаването на детския хор в Добрич. "Още от гимназията сме заедно със Захари Медникаров в духовата музика. След това в столицата се записахме да следваме право, но все го теглеше към музиката. Правото зор вървеше при него, докато се реши да се запише в Консерваторията. Беше участник в хор Средец с диригент Крум Бояджиев, заедно пеехме в хор Кавал. Стана диригент на българо-румънското дружество, съставено предимно от силистренци, добричлии, видинчани", отбелязва Марков. След завършването, той кани диригента да се завърне в Добрич: " През 1952 година най-после се съгласи. Спечелихме и майка му на наша страна, а обществеността имаше нужда от диригент с неговата класа." Следваща >
Източник: Радио "Добруджа" |