| България се отказа от "Бургас-Александруполис" - [Дата: 2011-12-07 - 12:30:00] |
| Правителството реши България да се откаже от проекта за изграждане на петролопровода Бургас-Александруполис , съобщи в сряда вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков. Причината е, че подписаното с Русия и Гърция споразумение за тръбата не може да се изпълни по договорения начин основно във финансовата си част, обясни той. На заседанието на кабинета в сряда е решено също от бюджета да се отпуснат 12.4 млн. лв., за да изчисти страната ни дължимите си вноски към проектната компания Трансболкан Пайплайн , в която държи 24.5 на сто. Мажоритарният пакет от 51 процента в дружеството е на руски консорциум, останалите са на гръцко обединение. За взетото решение ще бъдат уведомени правителствата на Гърция и Русия. На 14 декември пък ще има общо събрание на проектната компания, на което също ще бъде съобщено решението на българското правителство и ще бъде предложено доброволно прекратяване на дейността на дружеството и на проекта. Предложението на страната ни е Тристранното споразумение за сътрудничество и строителство на петролопровода Бургас-Александруполис" от 15 март 2007 г. да бъде прекратено по взаимно съгласие. Ако не се постигне такава договорка, българската страна се оттегля самостоятелно след изтичане на 12-месечния срок, каза Дянков. Консултирали сме се с юристи и не би трябвало да търпим никакви санкции от излизането си от проекта, заяви още вицепремиерът. Работили сме над една година с международни компании, правни юридически кантори, санкции България няма как да получи , обясни той. Решението е взето въпреки одобрената от Министерството на околната среда и водите оценка за въздействие върху околната среда, която трябваше да започне да се обсъжда публично в общините, през които трябваше да минава трасето на нефтопровода. Преди около три седмици премиерът Бойко Борисов заяви, че проектът продължава да не стои на дневен ред за реализиране от българското правителство. Така след две години и половина на власт ГЕРБ реализира първоначалното си виждане, че участието на България в проекта трябва да бъде прекратено. Още в началото на мандата на правителството при среща на Борисов с руския премиер в полския град Сопот Владимир Путин даде да се разбере, че руската страна е готова да прежали проекта за петролопровода за сметка на останалите руски енергийни проекти - строежа на АЕЦ Белене и на газопровода Южен поток . По-късно и руските участнички в проекта - Роснефт , Транснефт и Гапромнефт , започнаха да работят по търсене на друг вариант за трансбалкански петролопровод, който да заобикаля натоварените черноморски проливи Босфор и Дарданели, и се включиха в проекта за строеж на тръбата Самсун-Джейхан . Междуправителственото споразумение за строежа на петролопровода бе подписано в Атина на 15 март 2007 г. след 12-годишни преговори и седем различни споразумения за проекта, зародил се през 1994 г. Според последното споразумение строежът на тръбата трябваше да започне през 2009 г. България и Гърция се ангажираха да осигурят най-благоприятен данъчен режим за изграждането на съоръжението, а на Русия се падна да осигури суровината за запълване на тръбата с проектен капацитет от 35 млн. т годишно. По последни оценки цената на проекта надхвърляше 1 млрд. евро и така стойността на българския дял се оценяваше на около 300 млн. евро. Срещу това София щеше да получава годишни такси между 30 и 50 млн. долара.
Източник: Радио "Добруджа" |