| Брюксел в доклада за България: Има реформи, но не са достатъчно ефективни - [Дата: 2011-07-20 - 09:50:00] |
| Решителността на правителството за промени се оценява положително и те трябва да продължат, но ефектите от тях са все още минимални и недостатъчни. Това ще бъде един от основните акценти в годишния доклад на Европейската комисия за правосъдието и вътрешния ред в България според черновата му, с която Дневник разполага. Официалният доклад ще бъде публикуван днес по обед. Повечето критики и препоръки на Брюксел са за съдебната система, показва черновата. Еврокомисията отново обръща внимание на необходимостта от реформи в съдебните и разследващите органи и на приемането на ново законодателство за конфискуване на имуществото. Обвиненията срещу магистрати невинаги са систематично разследвани от съдебния инспекторат, а някои от дисциплинарните наказания са прекалено снизходителни, констатират евронаблюдатели. Според черновата на доклада сериозно безпокойство буди пасивността на ръководството на съдебната система - ВСС, главния прокурор, председателите на върховните съдилища. В тази връзка Еврокомисията препоръчва съставите на спецсъдилищата, които трябва да заработят от 2012 г., да са от съдии с неоспорими качества и професионална биография с цел бързото и ефективно решаване на случаите. По отношение на борбата срещу организираната престъпност евроекспертите посочват, че въпреки опитите резултатите са незадоволителни. От последния доклад е започнала реформа в МВР, която е довела до реорганизация на полицейските управления с назначението на повече разследващи полицаи. Тя обаче трябва да продължи, за да бъде ефективна. Като слабости се отбелязват събирането на доказателства, защитата на свидетели, разследването, подробните финансови разследвания, осигуряването на средства. За борбата срещу корупцията по високите етажи на властта Комисията констатира, че няма конкретни действия. Има оправдателни присъди в дела срещу бивши министри, депутати и висши държавни служители. Заключенията и препоръките на Брюксел се очакват с особен интерес не само в България, но и в някои страни от ЕС. Без да имат такива разпоредби в европейското законодателство държави като Франция и Холандия обвързаха напредъка на България в правосъдната система и борбата срещу организираната престъпност с членството на страната в Шенген. Присъединяването в зоната без граници беше отложено до момент, в който най-новата членка покаже задоволителни резултати по механизма за сътрудничество и проверка.
Източник: Радио "Добруджа" |