| 29 октомври - Ден на бесарабските българи - [Дата: 2011-10-29 - 13:13:00] |
| На 29 октомври (стар стил 15 октомври) през 1838 година, след около пет годишно строителство се освещава трипрестолния храм в Болград, като се наименува Свето Преображение Господне . През далечната 1938 г., когато се честват юбилеите на двете особено ценни народностни постижения - 100 години от освещаване на храма и 80 години от основаването на гимназията - се издига призивът: Нека денят на освещаване на храма се превърне в голям празник - Ден на бесарабските българи. Проектът на най-големия български храм Свето Преображение Господне в Бесарабия е изготвен от известния руски архитект Аврам Мелников. В изграждането му е вложен доброволният труд на 10 000 преселници от българските земи. Осветен е от бесарабския владика архиепископ Кишиневски и Хотински Дмитрий Сулима в присъствието на хиляди хора - домакини и гости от 82-те български колонии, а тържествата по този повод продължават четири дни. Специални гости са ген. Инзов и тогавашният арменски архиепископ и по-сетнешен патриарх Нерсес. Тогава за първи път зазвънтяват петте големи камбани на новия Божи храм, който няма равен на себе си в цяла южна Русия. По онова време, тази част на Бесарабия е в пределите на Руската империя, а нашите сънародници - преселници са със статут на колонисти. Основните бежански вълни на масово преселване отвъд Дунава съвпадат с многобройните руско-турски военни конфликти и са мотивирани от руската протекционистична политика спрямо изселващото се население от поробена България. Така в края на 18 и през 19 век около 400 000 българи се преселват в княжествата Влашко и Молдова и Бесарабия, която през определени периоди е руска територия. Съгласно дадените им права и привилегии, организират свои колонии, основават градовете Болград и Комрат, както и 64 села. Намерили възможности за относително свободно развитие, те полагат усилия за съхраняване на своята вяра, роден език, традиции и обичаи. Преодолявайки трудностите на преселението и усвояването на новите земи, българите съумяват да постигнат добро икономическо равнище, организират духовните си и просветни средища, което им гарантира възможности за по-нататъшен просперитет. Следваща >
Източник: Радио "Добруджа" |